Устав

Глава първа: ОБШИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Читалище „Братство – 1884“ е самоуправляващо се културно-просветно сдружение, изпълняващо и държавни задачи в областта на културата.

Чл. 2. (1) Читалището е юридическо лице с нестопанска цел с наименование НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “БРАТСТВО – 1884”, което допълнително може да се изписва и на чужд език.

(2) Всяко писмено изявление от името на читалището трябва да съдържа неговото наименование, седалище, адрес, данни за регистрацията, данъчен номер и БУЛСТАТ.

Чл. 3. (1) Читалището е юридическо лице, отделно от членовете си, учредено съгласно разпоредбите на Закона за Народните читалища. Устава и Решението на Общото събрание.

(2) Читалището е приемник и наследник на учреденото през 1884 г. Културно- просветно дружество “Ройче” и преименувано през 1891 г. в Читалище “Братство”.

(3) Читалището отговаря за задълженията си със своето имущество.

(4) Членовете на читалището не отговарят за задълженията му. Членовете отговарят за задълженията на читалището само до размера на предвидените в този устав имуществени вноски.

 

Чл. 4. Народно читалище “Братство – 1884” има за свое седалище и адрес на управление: гр. Павликени, пл. “Свобода” 7.

 

Чл. 5. Читалището е неполитическа организация и в неговата дейност могат да участват граждани без ограничение на възраст, пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.

 

Чл. 6. Читалището не е ограничено със срок или друго прекратително условие.

 

Глава втора: ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

 

Чл. 7. Целите на читалището са:

т. 1. да работи за развитието и обогатяването на културния живот на хората от гр. Павликени и съседните райони;

т. 2. да запазва и развива обичаите и традициите на българския народ; т. 3. да буди интерес към знание с оглед на развитието на личността и приобщаването на хората към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;

т. 4. да бъде средище за духовен живот и материална култура на населението в града и региона;

т. 5. да обогатява социалната и образователната дейност; т. 6. да работи за възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; т. 7. да осигурява достъп до информация чрез въвеждане на компютърни технологии в библиотеките и интернет центъра;

т. 8. да допринася за развитието на гражданското общество и за засилване на гражданското участие за решаване на общозначими проблеми на местно ниво; т. 9. да работи за преодоляване на междуетническите проблеми и за осигуряване на равнопоставеност на различните социални групи и за защита на човешките права;

т. 10. да работи за опазване на околната среда чрез повишаване екологичното образование на населението.

 

Чл. 8. За постигане на целите, посочени в предмета на дейност, читалището извършва следните основни дейности:

т. 1. урежда и поддържа библиотеки, читални и други съвременни форми за информация и разпространение на знания;

т. 2. развива и подпомага любителското художествено творчество;

т. 3. организира школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопокази, празненства, концерти, чествания, спектакли, изложби, младежки дейности и др.;

т. 4. събира и разпространява знания за родния край;

т. 5. създава и съхранява музейни сбирки/колекции съгласно Закона за културното наследство;

т. 6. предоставя компютърни и интернет услуги;

т. 7. развива самостоятелно или в сътрудничество с други организации спомагателна стопанска дейност, свързана с предмета на основната му дейност;

т. 8. осъществява социални дейности и услуги, подпомагащи лица и семейства, и услуги, свързани с отглеждането, възпитанието, обучението и осмислянето на свободното време на децата и младите хора;

т. 9. осъществява обучение на деца, младежи и лица в трудоспособна възраст, професионална квалификация и преквалификация, консултантска дейност;

т. 10. развива екологичен, културен и семинарен туризъм в страната и чужбина.

 

Чл. 9. Читалището осъществява дейност в обществена полза като използва приходите от нея за постигане на определените в устава цели. Народно читалище “Братство – 1884” не разпределя печалба.

 

Чл. 10. Народно читалище “Братство – 1884” може да се сдружава за постигане на своите цели, за провеждане на съвместни дейности и инициативи с други читалища.

 

Глава трета: УПРАВЛЕНИЕ

 

Чл. 11. Членството в читалището е свободно за всички дееспособни граждани без ограничения, щом те работят за постигане на целите на читалището и защитават неговите интереси.

 

Чл. 12. (1) Членовете на читалището са индивидуални, колективни и почетни.

(2) Индивидуалните членове на читалището са действителни и спомагателни.

 

Чл. 13. Действителни индивидуални членове на читалището могат да бъдат всички лица, които са навършили 18 години и редовно заплащат членския си внос, определен с решение на Общото събрание на читалището, и имат право да избират и бъдат избирани в Настоятелството и Проверителната комисия.

 

Чл. 14. (1) Кандидатите за действителни индивидуални членове подават писмено заявление до Настоятелството на читалището, с което декларират, че желаят да станат членове на читалището, че познават и приемат Устава на читалището и ще работят за постигане на неговите цели.

(2) Кандидатурите се гласуват на заседание на Настоятелството с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието.

 

Чл. 15. Приетият действителен индивидуален член на читалището плаща членски внос по реда, определен от Настоятелството.

 

Чл. 16. Лицата, които имат особени заслуги към читалището, се обявяват за почетни членове по решение на Общото събрание по предложение на Настоятелството или членове на Настоятелството.

 

Чл. 17. На лицата по предходния член се издават специални удостоверения.

 

Чл. 18. Спомагателни индивидуални членове на читалището са всички лица, които не са навършили 18 години и работят за постигане на целите на читалището. Те могат да бъдат освободени от плащането на членски внос или да го заплащат в намалени размери, съобразно решенията на Общото събрание. Спомагателните индивидуални членове на читалището нямат право да избират и да бъдат избирани в органите за ръководство на читалището. Те имат право на съвещателен глас.

 

Чл. 19. Колективните членове на читалището съдействат за осъществяване целите на читалището, подпомагат дейностите, поддържането и обогатяването на материалната база и имат право на един глас в Общото събрание. Колективни членове могат да бъдат:

т. 1. професионални организации; т. 2. търговски дружества; т. 3. кооперации и сдружения; т. 4. стопански организации;

т. 5. културно-просветни и любителски клубове и творчески колективи.

 

Чл. 20. (1) Членовете на читалището имат право:

т. 1. да участват в дейността на читалището и в работата на Общото събрание;

т. 2. да участват в управлението на читалището;

т. 3. да бъдат избирани в неговите органи на управление;

т. 4. да осъществяват контрол върху работата на читалището и органите на управление;

т. 5. да бъдат информирани за дейността на читалището;

т. 6. да получават улеснен достъп до всички читалищни форми на дейност и прояви по ред, определен от Настоятелството.

(2) Членовете на читалището са длъжни: т. 1. да внасят членския си внос;

т. 2. да спазват Устава на читалището и да работят за постигане на неговите

цели;

т. 3. да работят за увеличаване имуществото на читалището и издигане на неговия обществен авторитет;

т. 4. да участват в работата на читалището.

 

Чл. 21. Членството в читалището се прекратява: т. 1. с едностранно волеизлияние до читалищното настоятелство; т. 2. със смъртта или поставяне под запрещение; т. 3. с изключване;

т. 4. с прекратяването на юридическото лице – член на читалището или на самото читалище;

т. 5. при отпадане поради неплащане на членски внос.

 

Чл. 22. Отпадането на членство по т. 1, 2, 4 и 5 от предходния член се констатира от Настоятелството по документи с надлежно решение, с което се прекратява членството.

 

Чл. 23. (1) Решение за изключване /чл. 21, т. 3/ се взема от Общото събрание на читалището, когато членът грубо нарушава Устава на читалището и решенията на неговите органи, работи срещу неговите цели и интереси или му е причинил значителни вреди.

(2) Изключеният член може да кандидатства за ново членство най-рано една година след датата на изключване.

 

Чл. 24. Членските права и задължения са непрехвърлими и не преминават върху други лица в случай на смърт или прекратяване на членството.

 

Чл. 25. При прекратяване на членството в читалището, то не дължи връщане на направените имуществени вноски.

 

Чл. 26. Органи на управление на Народно читалище “Братство – 1884” са: т. 1. Общо събрание, т. 2. Настоятелство, т. 3. Проверителна комисия.

 

Чл. 27. (1) Върховен орган на читалището е Общото събрание.

(2)Общото събрание се състои от всички членове на читалището, имащи право на глас. Броят на членовете на Общото събрание трябва да съответства на изискванията на Закона за народните читалища, т.е. най-малко 150 дееспособни физически лица.

 

Чл. 28. (1) Правомощия на Общото събрание:

т. 1. приема, изменя и допълва Устава на читалището;

т. 2. избира и освобождава членовете на Настоятелството, Проверителната комисия и Председателя и определя възнаграждението им;

т. 3. приема вътрешни актове, необходими за организацията на дейността на читалището;

т. 4. изключва членове на читалището;

т. 5. определя основни насоки на дейността на читалището;

т. 6. взема решения за членуване или прекратяване на членството в читалищни сдружения;

т. 7. приема бюджета на читалището;

т. 8. приема годишния отчет до 30 март на следващата година; т. 9. определя размера на членския внос;

т. 10. отменя решения на Настоятелството, когато противоречат на Закона и Устава на читалището;

т. 11. взема решения за откриване и закриване на клонове на читалището след съгласуване с Общината;

т. 12. взема решения за прекратяване на читалището;

т. 13. взема решение за отнасяне до съда на незаконосъобразни действия на ръководството или отделни читалищни членове.

(2) Решенията на Общото събрание са задължителни за другите органи на читалището.

 

Чл. 29. (1) Редовно Общо събрание се свиква по решение на Настоятелството, най-малко веднъж в годината.

(2) Извънредно Общо събрание се свиква по решение на Настоятелството, по искане на Проверителната комисия или на една трета от членовете на читалището с право на глас.

(3) Поканата за събрание трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на Общото събрание и кой го свиква. Тя трябва да бъде получена не по- късно от 7 дни преди датата на провеждането. В същия срок на вратата на читалището и на други общодостъпни места в общината, където е дейността на читалището, трябва да бъде залепена поканата за събранието.

(4) Общото събрание е законно, ако на него присъстват повече от половината от действителните членове на читалището. При липса на кворум събранието се отлага с едни час. Тогава събранието е законно, ако на него присъстват не по-малко от една трета от членовете при редовно общо събрание и не по-малко от половината плюс едни от членовете при извънредно общо събрание. В работата на Общото събрание на

читалището могат да участват всички негови членове, плащали членския си внос в продължение на три поредни години.

(5) Решенията по чл. 28, ал. 1, т. 1, 4, 10, 11 и 12 от Устава се вземат с мнозинство най-малко две трети от всички членове. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

(6) Две трети от членовете на Общото събрание на читалището могат да предявят иск пред окръжния съд по седалището на читалището за отмяна на решение на Общото събрание, ако то противоречи на Закона или Устава.

(7) Искът се предявява в едномесечен срок от узнаването на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

(8) Прокурорът може да иска от окръжния съд по седалището на читалището да отмени решение на Общото събрание, което противоречи на Закона или Устава, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

 

Чл. 30. (1) На заседанието на Общото събрание се изготвя списък на присъстващите членове или техни представители. Членовете и представителите удостоверяват присъствието си с подпис и се легитимират. Списъкът се заверява от Председателя и Секретаря на Общото събрание.

(2) В списъка по предходната алинея се включват членовете, които са заявили за своето присъствие до момента на провеждане на първото гласуване след установяване на наличие на кворум.

 

Чл. 31. (1) За заседанието на Общото събрание се води протокол. Протоколът се води според изискванията на закона.

(2) Протоколът на Общото събрание се подписва от Председателя и Секретаря на събранието и от преброителите на гласовете. Към протоколите се прилага списък на присъстващите и документите, свързани със свикването на Общото събрание.

 

Чл. 32. (1) Изпълнителен орган на читалището е Настоятелството, което се състои не по-малко от 3 /трима/ членове, избрани за срок до три години, без роднински връзки по между си по права и съребрена линия до четвърта степен.

(2) Настоятелството само определя реда на своята работа. То провежда от три до дванадесет задължителни редовни заседания годишно. Те са редовни, ако на тях присъстват повече от половината членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен когато ЗЮЛНЦ изисква друго мнозинство.

(3) Правомощия на Настоятелството:

т. 1. свиква Общото събрание;

т. 2. осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание; т. 3. подготвя и внася в Общото събрание проект за бюджета на читалището и утвърждава щата му;

т. 4. подготвя и внася в Общото събрание отчет за дейността на читалището; т. 5. назначава Секретар на читалището и утвърждава длъжностната му характеристика;

т. 6. взема решения с мнозинство повече от половината на членовете си.

 

Чл. 33. (1) Председателят на читалището е член на Настоятелството и се избира от Общото събрание за срок до 3 години.

(2) Председателят:

т. 1. организира дейността на читалището съобразно Закона, Устава и решенията на Общото събрание;

т. 2. представлява читалището;

т. 3. свиква и ръководи заседанията на Настоятелството и председателства Общото събрание;

т. 4. периодично отчита дейността си пред Настоятелството; т. 5. сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на Настоятелството.

 

Чл. 34. Председателят може да делегира правомощията си на Секретаря на читалището.

 

Чл. 35. (1) Секретарят на читалището се назначава по решение на Настоятелството на щатна длъжност по КТ и по право става член на Настоятелството.

(2) Секретарят:

т. 1. организира изпълнението на решенията на Настоятелството, включително решенията за изпълнението на бюджета;

т. 2. организира текущата основна и допълнителна дейност; т. 3. отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал; т. 4. представлява читалището заедно и по отделно с Председателя; т. 5. води преките контакти с обществеността, със съставите към читалището, както и с отделните членове на Настоятелството;

т. 6. отчита работата си пред Настоятелството.

(3) Секретарят не може да е в роднински връзки с членовете на Настоятелството и на Проверителната комисия по права и по съребрена линия до четвърта степен, както и да бъде съпруг/съпруга на Председателя на читалището.

 

Чл. 36. (1) Проверителната комисия се състои най-малко от 3 /трима/ членове, избрани за срок до три години.

(2) Членове на Проверителната комисия не могат да бъдат лица, които са в трудово-правни отношения с читалището или са роднини на членове на Настоятелството, на Председателя или на Секретаря по права линия, съпрузи, братя, сестри и роднини по сватство от първа степен.

(3) Проверителната комисия осъществява контрол върху дейността на Настоятелството, Председателя и Секретаря на читалището по спазване на Закона, Устава и решенията на Общото събрание.

(4) При констатиране на нарушения Проверителната комисия уведомява Общото събрание на читалището, а при данни за извършени престъпления – и органите на прокуратурата.

 

Чл. 37. Не могат да бъдат избирани за членове на Настоятелството и на Проверителната комисия, и за Секретар лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

 

Чл. 38. Членовете на Настоятелството, включително Председателят и Секретарят, подават декларации за конфликт на интереси при условията и по реда на Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Декларациите се обявяват на интернет страницата на читалището.

 

Глава четвърта: ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИРАНЕ НА ЧИТАЛИЩЕТО

 

Чл. 39. Имуществото на читалището се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, ценни книжа, други права и задължения.

 

Чл. 40. (1) Читалището няма право да предоставя собствено или ползвано от него имущество възмездно или безвъзмездно:

т. 1. за хазартни игри и нощни заведения;

т. 2. за дейност на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности и юридически лица с нестопанска цел на такива общности;

т. 3. за постоянно ползване на политически партии и организации;

т. 4. на Председателя, Секретаря, членове на Настоятелството и Проверителната комисия и на членовете на техните семейства.

(2) Ако Председателят и/или Секретарят на читалището предоставят имущество в нарушение на чл. 40, ал. 1, се наказва според Закона за народните читалища (глоба в размер от 500 до 1 000 лв. и с лишаване от право да заема изборна длъжност в читалището за срок 5 години).

 

Чл. 41. Читалището набира средства за своята дейност от: т. 1. членски внос;

т. 2. културно-просветна и информационна дейност; т. 3. субсидия от държавния и общинския бюджет; т. 4. помощи, завещания, дарения и спонсорство; т. 5. ренти, наеми от движимо и недвижимо имущество; т. 6. други приходи.

 

Чл. 42. С решение на общинския съвет читалището може да се финансира допълнително над определената субсидия със средства от собствените приходи на общината.

 

Чл. 43. Гласуваната от общинския съвет субсидия за читалището, определена на основата на нормативи и по реда на чл. 42, не може да се отклонява от общината за други цели.

 

Чл. 44. (1) Читалището не може да отчуждава недвижими вещи и да учредява ипотека върху тях.

(2) Движими вещи могат да бъдат отчуждавани, залагани, бракувани или заменяни с по-доброкачествени само по решение на Настоятелството.

 

Чл. 45. Недвижимото и движимото имущество, собственост на читалището, както и приходите от него не подлежат на принудително изпълнение освен за вземания, произтичащи от трудови правоотношения.

 

Чл. 46. (1) Читалищното настоятелство изготвя годишния отчет за приходите и разходите, който се приема от Общото събрание.

(2) Отчетът за изразходваните от бюджета средства се представя в общината.

(3) Председателят на читалището ежегодно в срок до 10 ноември представя на кмета предложения за своята дейност през следващата година.

(4) Кметът на общината внася направените предложения в общинския съвет, който приема годишна програма за развитие на читалищната дейност.

(5) Програмата по an. 4 се изпълнява от читалището въз основа на финансово обезпечени договори, сключени с кмета на общината.

(6) Председателят на читалището представя ежегодно до 31 март пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности в изпълнение на програмата по ал. 4 и изразходваните от бюджета средства през предходната година. Ако Председателят на читалището не представи доклад за изпълнението на читалищните дейности и за изразходваните от бюджета средства в упоменатия срок, той подлежи на санкции съгласно Закона за народните читалища (глоба от 150 до 300 лв.)

(7) Докладът по ал. 6 се обсъжда от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март с участието на представителя/представителите на читалището.

 

Чл. 47. Имуществото на читалището се използва за постигане на неговите цели.

 

Чл. 48. Всички членове на читалището са длъжни да заплащат членския си внос. Общото събрание определя размера на членския внос, който се внася еднократно, в рамките на съответната календарна година.

 

Чл. 49. Читалището може да получава дарение от физически и юридически лица и да сключва договори за спонсорство.

 

Глава пета: ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

 

Чл. 50. (1) Читалището се прекратява по решение на Общото събрание, вписано в регистъра на окръжния съд. То може да бъде прекратено с ликвидация или по решение на окръжния съд, ако:

т. 1. дейността му противоречи на Закона. Устава и добрите нрави;

т. 2. имуществото му не се използва според целите и предмета на дейността на читалището;

т. 3. налице е трайна невъзможност читалището да действа или не развива дейност за период две години;

т. 4. не е учредено по законния ред;

т. 5. обявявено е в несъстоятелност.

 

Чл. 51. (1) При прекратяване на читалището се извършва ликвидация, освен в случаите на преобразуване на читалището.

(2) Ликвидацията се извършва от Настоятелството на читалището. То извършва предвидените от Търговския закон действия по ликвидация на читалището, осребряване на неговото имущество и удовлетворяване на кредиторите на читалището.

(3) Останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество се разпределя при спазване на правилата на Закона за народните читалища.

(4) Лицата, придобили имущество, съгласно предходната алинея, отговарят за задълженията на читалището до размера на придобитото.

 

Глава шеста: ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 52. Читалището има кръгъл печат с графично изображение на разтворена книга и надпис около него с текст “Народно читалище “Братство – 1884″’’.

Чл. 53. Официалният празник на читалището е 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

 

Чл. 54. За всички, неуредени в този Устав отношения, се прилага Законът за народните читалища и действащите в страната нормативни актове.

 

Чл. 55. Промени в настоящия Устав могат да бъдат извършвани по реда, предвиден в него, в Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в Закона за народните читалища.

 

Чл. 56. Относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на настоящия Устав се прилагат разпоредбите на общото българско законодателство и разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Настоящият Устав на читалище “Братство – гр. 1884” е приет на Общо събрание, състояло се на 12.11.2009 г., в уверение на което е подписан от членовете на читалището съгласно приложения списък, който е неразделна част от Устава.

Advertisements